Рисувам от дете, но дълго време не знаех, че това, което правя, има име — „рисуване в поток" или „медитация в движение". Знаех само едно: когато взема четката, нещо в мен се успокоява.
Помня един тежък ден като ученичка — от онези, в които мозъкът не спира, а вътре в теб гори чувство, което не можеш нито да назовеш, нито да пуснеш. Не можех да си намеря място.
Взех пастелите и започнах да рисувам направо по стената в стаята си. Не мислех. Тялото ми просто се движеше — големи кръгове, спирали. Двайсет минути по-късно на стената имаше огнено слънце и цял пейзаж под него.
А аз бях спокойна. Гневът просто го нямаше.
Оттогава минаха години обучения по арттерапия и енергийни практики. Взех всичко работещо и го канализирах в собствен метод — а цветовете винаги са били централната му част, защото те действат винаги — в гняв, в умора, в тревожност, когато думите не стигат.
„Цветен код на душата" е тази система, събрана на едно място — за да не ти трябват години обучения, за да усетиш облекчение.