Какво ми каза лалето? От една рисунка до дълбока истина за себе си
Случвало ли ти се е да получиш прозрение за себе си, без да го очакваш? Изведнъж да осъзнаеш истина, която да промени целият ти мироглед.
На курсът ми по арт терапия вече няколко пъти получавам подобни прозрения. Стигам до истини за себе си, които принципно си знам, но някакси не осъзнавам. Истини, които съм пренебрегвала или не съм искала да си призная сама на себе си. И изведнъж идва онзи "Аха" момент, когато значението и важността им рязко ми се проясняват.
Преди няколко седмици ми се случи точно това. Имах невероятно арт терапевтично изживяване, което ме разтърси и ми повлия на много дълбоко ниво. Направихме едно прекрасно упражнение. Заданието беше "Нарисувай себе си като част от природата". Помислих и видях себе си като цвете, лале - красиво, ярко, излъчващо светлина, уникално. Започнах да рисувам с голямо вдъхновение. След като приключихме с рисуването трябваше да напишем няколко думи, които описват това което сме нарисували. Това ме замисли.
Замисли ме много сериозно. Даже малко се притесних.
Защо си избрах точно лале??
То е толкова крехко, всеки може да го откъсне. Преходно е - цъфти, прецъфтява и умира...
Да, но това не е точно така. След като прецъфти или бъде откъснато, луковицата на лалето остава в земята. Истинската магия е там. То продължава да е живо, да събира сили, да хибернира и на следвашата пролет пак е готово да цъфне, да се покаже в пълната си прелест, да даде на хората. Аз имам склонността да се раздавам прекалено много. Тук ще помогна и там ще помогна, това ще направя и онова, и често прегарям и се изтощавам. Забравям за себе си. Много често усещам нуждата да се прибера вътре в мен, да презаредя, да си дам почивка, НО Я ИГНОРИРАМ.
А защо?
Не трябва да е така. Това е чист самосаботаж. Сама се поставям в не добра за мен позиция. Какво ще стане ако аз се чувствам добре, ако съм се погрижила първо за себе си и тогава тръгна да помагам? Отговорът вече ми е ясен - ще мога да дам много повече на другите. Ще цъфтя по-красиво и по-дълго. Ще съм по-полезна.
Оказа се, че не съм нарисувала най-важната част от латето - луковицата. Това, с което най-силно се идентифицирах дори не беше на листа...
Осъзнах посланиято, което подсъзнанието ми прати. Почувствах го и го разбрах. Да си дадеш време за себе си и да се погрижиш за собствените си нужди, не трябва да те изпълва с вина. Не трябва да се пренебрегваш, за да помогнеш на всички останали. А аз често го правя.
Ако съм честна не знам как да го променя. Аз съм майка и винаги приоритизирам децата си. Дори когато съм изтощена. Постоянно някой ме дърпа и от всякъде се чува "мамо", "мамо, виж", "мамо, пишка ми се", "мамо, ела да играеш с мен"... И какво да направя, отивам, но често с нежелание. В тези моменти прекарвам време с тях, но духом не съм там, умът ми си мисли за възглавницата, или по-често за купчината мръсни чинии, прането, безобразно мръсния под... и не мода да им се порадвам. По-лошото е, че това ме кара да се чувствам виновна. Едно досадно гласче започва ме яде отвътре и да ме изпълва с чувството, че не съм достатъчна.
И тук идва въпроса как е възможно хем да присъстваш и да се радваш на децата си, хем да си свършиш домакинската работа (която никога не свършва), хем да работиш и да изкарваш пари, хем да си дадеш време и да се погрижиш за себе си??? Въпрос без еднозначен отговор. За всеки е различно. Всеки има различни ресурси, и е важно да може да ги използва правилно.
Това, което научих от моето лале е, че не е необходимо всичко да се свърши на всяка цена, в този момент. Мога да следвам собственото си темпо, за да отметна задачите една по една с лекота. Не е нужно да правя 15 неща едновременно и накрая нито едно да не е като хората. Присъствието е важно, но само когато съзнателно се наслаждавам на момента и си позволя да се радвам на малките неща, тогава присъствам истински. Осъзнавам. Обичам.
И като стана дума за ресурсите. Рисуването е огромен ресурс за мен. От както се занимавам с практиките Рисуваме за душата намерих своя начин да се справя с изброената по-горе дилема. Когато започнах да си давам по 10 - 15 минути на ден за практика с рисуване, време само за мен, всичко се промени. Мозакът ми се пранастрои и всичко стана някакси по-лесно. В дните когато не рисувам, това се усеща и много ми липсва.
Вече знам отговора за себе си, и всичко тръгна от една рисунка. Това изживяване и прозрение ме вдъхнови и нарисувах моето лале на платно. Този път с луковицата и корените, които я захранват. Картината носи много силна за мен. Всеки път като я погледна мигновенно ме успокоява и ми напомня моята истина, все едно има магически сили. Това е енергийно рисуване. Тема, която тепърва ще разгърна, а до тогава:
Погрижи се за себе си, за да можеш да дадеш на другите.
Дай си времето да бъдеш.
